Завръщане в планината - връх Безбог

Цели пет години след изкачването на връх Вихрен отново се поех към планините. Причината за тази дълга пауза е факта, че летата прекарах работейки на българското черноморие. През това време не спирах да тръпна в очакване за следващата възможност за близка среща с планината. Имах достатъчно време да анализирам грешките допуснати по пътя към Вихрен, като липсата на физическа подготовка, слънцезащитен крем и малкото количество вода,което носехме. Реших да инвестирам и в по-хубави обувки, защото не исках да си причинявам същата болка в ходилата, дължаща се на обикновените платненки, с които бях предишния път. Взех обувки за бягане на Nike, които реших да използвам и за планираните изкачвания през годината, което пък скъси живота им драстично.

     И така пет години по-късно аз и приятелката ми Теди, която не след дълго започна да споделя моята страст към планините, решихме да изкачим връх Безбог (2645м). Главната причина да изберем него бе наличието на лифт, благодарение на който самото изкачване започва от хижа Безбог намираща се на 2240м. Това щеше да бъде първото изкачване на връх за Теди, като малката денивелация и сравнително лесен маршрут трябваше да ни послужат, като подготовка за предстоящото лято прекарано в планините. Към нас се присъедини и един приятел, като така станахме трима ентусиасти, бягащи от жегата в Благоевград.

   Решихме да направим прехода в делничен ден, което помогна за липсата на много хора в планината.  Колата оставихме на хижа Гоце Делчев, където се намира и долната станция на лифта до хижа Безбог.  Настроението беше приповдигнато, защото това бе първото ни качване на седалков лифт. Пътуването с лифта траеше около 30 минути, като около нас се откриваха страхотни гледки на вековните гори на Пирин планина и подаващи се над тях върхове.Неусетно стигнахме до горната станция на лифта - хижа Безбог, където направихме поседни приготовления и се отправихме към върха. Бях решил да изкачим върха по т.нар. зимна пътека, която тръгва в дясно от езерото пред хижата. В началото пътеката се виеше между гора от хвойна, където по-късно разбрахме, че е много лесно да се изгубиш.

    Беше края на месец Май и още имаше сняг по високите части. Стигайки средата на склона решихме да оставим пътеката и да отидем до снега, който виждахме докато се движим между хвойната.  Оказа се, че целия склон около снега е посипан с нестабилни камъни. Опитах да се доближа максимално, но в един момент камъните под мен поддадоха. Без да правя никакво движение слязох два метра надолу по склона. Опитах да се изкатеря, но всеки опит за крачка нагоре бе последван от един метър надолу.  В този момент не виждах друг изход освен да вървя на страни, което и направих. В крайна сметка опитът ми да стигна до снега се оказа пълен провал, а аз се озовах близо 20 метра по-надолу от останалите от групата, които се отказаха да следват примера ми.

След като се изкачих отново до изходната точка установихме, че сме изгубили пътеката. Добрата новина бе, че бях свалил карти и навигация за българските планини. Следвайки приложението започнахме да набираме височина за да стигнем до пътеката.  Изкачвайки един много стръмен тревист участък стигнахме до площадка оградена от хвойна. Поглеждайки назад всички се съгласихме, че няма начин да се върнем по същия маршрут, по който се бяхме изкачили.

    Навигацията показваше, че сме на по малко от 30 метра денивелация под пътеката и решихме, че ще минаваме през гъстата гора от хвойна. За щастие носех мачете в раницата, което помогна доста с прокарването на път. Доста се изтормозихме с преминаването през хвойновата горичка, но щом излязохме на пътеката пътят до върха ни се стори като разходка в парка.Финалната част от изкачването бе доста приятна в сравнение с момента, когато бяхме заседнали в хвойната. Стигнахме върха и доволни седнахме за първата по-дълга почивка. Решихме, че момента е подходящ да хапнем по един сандвич докато се наслаждаваме на гледката от върха. Скрихме се от вятъра и опънахме софрата. Докато почивахме решихме да не се връщаме по същия маршрут, а да слезем през премката между вр. Полежан и вр, Безбог, и да продължим по маркираната пътека от хижа Безбог към Поповото езеро.Поехме надолу по склона,а пътека бе маркирана с каменни пирамиди. Стигайки до премката попаднахме на огромна снежна преспа, която блокираше пътеката. Зарадвахме се много, защото все пак имахме възможност да пипнем сняг през месец Юни.

Не след дълго се озовахме на разклонението водещо към Попово езеро. Пътеката бе много приятна и ние не спирахме да снимаме всичко наоколо. Неусетно стигнахме до т. нар. "Душевадка", от където се откри страхотна гледка към Безбожко езеро и едноименната хижа. Спряхме за момент за да се насладим на красотата и отново поехме по финалната права на нашето приключение.

Стигнахме до хижата и доволни от прекрасния ден се качихме на лифта. Бяхме доста уморени поради факта, че носехме доста ненужни неща в раниците, което повлия значително на теглото им. Въпреки това отново се насладихме на красотата на българската природа.Теди остана очарована от преживяването, което се оказа началото на многото следващи изкачени върхове. По-щастлив човек от мен нямаше, защото любимият ми човек споделяше моята страст към приключенията сред природата.

Още няколко истории:

- Връх Вихрен - или от къде започна всичко

- Из облаците на Мальовица и Елени връх

- Разходка до Седемте Рилски Езера

- Разходка в Пирин - Бъндеришки езера и връх Тодорка

- Изкачване на Кончето и връх Вихрен '16

- Закриване на сезона с Попово езеро и Кременски езера

- Откриване на сезона с Черни връх '17