Ето как започнах да бягам

След месеци на лежане и ядене в началото на 2017 година се качих на кантара и числото, което се изписа не ми хареса.  Бях качил до 95 кг, което за мен беше доста над границата от 90 кг, която си бях поставил. Много бях наддал тази зима и реших, че това не трябва да остава така. Реших, че най-добрия начин да влезна отново във форма е с бягане.

Преди време недолюбвах този спорт поради факта, че никога не съм бил добър в това. Нямах нито бързина, нито издържливост. Най-голямото ми постижение в бягането беше да изтичам 1 километър без спиране, като това постигнах след около месец тренировки. Но това беше минало, този път бях твърдо решен да повиша нивото си и по този начин да отслабна. Взех обувки на Nike и базисно оборудван започнах да тичам. Единствената ми цел в началото бе отслабването. Приемах тичането като задължение, като задача която трябва да изпълня по пътя към крайната цел. Около месец след поставянето на новото начало за мен установих, че прогреса ми е много по-бърз отколкото си мислех че ще бъде.

 С времето започнах и да изпитвам удоволствие от тичането. Тогава реших, че този път ще бъде различно и наблегнах единствено  на постоянството. Оказа се, че това е ключа към подобряване на резултатите. Верен спътник ми стана кучето ми Джеси (Джак Ръсел териер), която винаги е готова да бяга с мен.

Постепенно бягането в парк и по равен терен започна да ми става скучно. Близо до мястото където живеех се намираше път , по който се провежда планинско рали състезание, чиято денивелация е около 200 метра за 4 км. Реших, че на терен без денивелация взеки може, затова трябваше да пробвам по такъв с наклон. В началото бях трагичен, като успявах да изтичам най-много по 100 - 200 метра по склона, но с бързо подобрявах постиженията си. Така един ден успях да изтичам целия участък без да спра. Удоволствието, което изпитах тогава бе неописуемо, като знаех постигам това след само 2 месеца тренировки.

След като успявах да тичам по този планински път с обща дължина около 9 км в две те посоки и близо +300 метра и -300 метра денивелация без да спирам, започнах да се стремя да подобрявам времето си. 

Започнах да взимам предвид неща, като правилната стойка по време на тичане, начина на стъпване, движението на ръцете, все неща които не предполагах, че имат толкова голямо значение. Веднъж щом започнах да се съобразявам с тези неща издържливостта ми драстично се увеличи. Докато тичах се стараех да не забравям да тренирам и другите мускулни групи, но се бях съсредоточил най-вече над бягането.

Междувременно участвах и в първото си бягане от състезателен тип. То бе организирано под насдслов "Аз обичам да спортувам с Декатлон", като дистанцията бе 4.5 км. Там си “сверих часовника” с други хора от града, които се занимават с това и установих, че все още не съм във форма за състезания.  Все пак бягах от 3 месеца и най важното нещо за мен бе да изпитвам удоволствие от бягането.

Установих че и това ми е безинтересно.Тогава се замислих за това, че мога да съчетая страстта си към планините с тази към бягането. Така започнах да практикувам планинско бягане. Това бе голяма стъпка за мен поради факта, че преди години бях късал връзки в глезена и изпитвах страх от каменисти терени. С времето превъзмогнах този страх главно, като подобрих техниката си в спусканията по наклон в пресечена местност.

Лятото на 2017 година продължих да тичам, но поради редица причини успявах да правя само по едно бягане на седмица. В този момент с голям интерес следях състезанията по планинско бягане, които се организират в България. Тогава в главата ми назря идеята да се пробвам да завърша успешно ултрамаратон. Бях наясно, че поставя ли си такава цел тренировките ми трябва да зачестят драстично,но въпреки това тази мисъл не ми излизаше от ума. И така няколко месеца по-късно дойде момента, в който твърдо бях решил да се пробвам.

Реших, че първото ми бягане в планински ултрамаратон ще бъде Трявна Ултра 2018 и с нетърпение зачаках да пуснат възможността за регистриране. Още през месец Ноември 2017 година успешно се регистрирах за дистанцията от 76 км. В плановете си включих и участие на Пирин Ултра 2018, където мисля да се пробвам на късата дистанция, както и някое по-леко състезание през пролетта, където да натрупам малко опит.

Общо взето така започнах аз. Направих този блог за да споделя пътя, който извървях от началото до момента, макар и аматьорски. При мен единственото, което бе необходимо в началото е желанието за промяна и за това мисля, че с правилната мотивация и желание всеки може да постигне повече отколкото някога си е представял. Надявам се че споделяйки моят макар и нищожен до момента опит да вдъхновя и други хора да се занимават с този спорт.