Сложихме раниците на гръб и закрачихме бодро по асфалтовия път към хижа Вихрен. При хижата спряхме единствено за да разгледаме маршрутите за обиколката на Бъндеришките езера, защото в плановете ни се включваше и разходка до Муратовото езеро, за което обаче имаше разклонение от пътеката. След кратка справка продължихме нахъсани по пътеката към първото езеро – Окото. Около пет минути по-късно се озовахме на дървеното мостче, където се намира и разклонението за Муратово езеро. Взехме решение първо да обиколим всички езера, и ако ни остане време и енергия на връщане да минем покрай Муратовото езеро.
Не липсваха хора решили да прекарат деня си сред природата, но нямаше нищо общо с тълпите на седемте рилски езера. Пътеката, по която вървяхме беше много приятна и за нула време стигнахме до езеро Окото. Хареса ми това, че имаше много указателни табели и макар добре скрито в хвойнова горичка, лесно открихме езерото. Там направихме и първата си почивка, като хапнахме по един сандвич.
Прехода до сега въобще не ни беше изморил, и след няколко снимки на езерото и околността бързо се върнахме на пътеката към Рибното езеро. Отново последва приятно изкачване, като гледките около нас ставаха все по красиви. Теди бе впечатлена от връх Тодорка, който се извисяваще от лявата ни страна, аз пък не спирах да се наслаждавам на Муратов връх и колоса който надничаше зад него – връх Вихрен.
Улисани от обикалящата ни красота пристигнахме на Рибното езеро. Кратка почивка, много снимки и отново поехме по пътеката. Движехме се с много добро темпо без да изпитваме умора. Маркировката беше много добра и въобще не ми се налагаше да използвам навигацията.
Докато крачехме между езерата се натъкнахме на стадо от крави, които спокойно си пасяха до пътеката, а на около 100 метра от тях имаше няколко опънати палатки. Представяхме си, колко приятно би било събуждането от крава показала главата си на прозорчето на палатката.
Малко преди да стигнем до Дългото езеро, Теди импулсивно предложи да се изкачим до връх Тодорка. Предложение, което аз обмислях да споделя, но бях изпреварен от нея. Веднага се съгласих и проверих картата, защото пътеката за изкачване на върха се отделя от маркираната пътека, по която ходехме до момента.
След кратка почивка над Долното езерo поехме по стръмната пътека, която изкачва връх Тодорка. Маркировката, която следвахме бе от каменни пирамиди, а рязкото изкачване ни принуди да започнем да почиваме по-често. Изкачването до Тодорина порта ни озори, но гледката, която се откри пред нас си заслужаваше.
Пред нас се разкри страхотна панорама на Бъндеришките езера и околните върхове. От другата стана се подаваха Тодорините очи. Последваха много снимки и кратка почивка. Лошото бе, че водата ни доста намаля, а и храната ни свърши още преди да предприемем изкачването към Тодорина порта. Друг неприятен момент бе факта, че се задаваха тъмни облаци, а ние не изгаряхме от желание да ни вали дъжд, особено по камъните на билото.
Решихме да тръгнем към върха, но ако забележим че облаците се движат към нас веднага да се върнем. И така продължихме към котата на връх Тодорка. Пътека нямаше. Единствената маркировка бяха каменните кули които следвахме. Подскачахме по големите камъни към върха. След нова проверка на навигацията установих, че се намираме на връх Малка Тодорка. Погледнахме назад и видяхме, как облаците приближават. Следвахме предварително изготвения план и веднага тръгнахме обратно. Трябваше да се примирим с изкачване само на Малка Тодорка, но това бе най-разумния ни ход.
Поехме надолу, като се стараехме да държим темпо, с което да избягаме от дъжда, но и да не се изпотрошим по камъните. Бързо стигнахме до стръмните серпентини водещи към Жабешкото езеро, като постоянно следяхме движението на облаците. Слязохме в долината на езерата и се чувствахме малко по-спокойни.
По пътя обратно профучавахме покрай всички езера и неусетно се озовахме на хижа Вихрен. Облаците обгръщаха все по-голяма част от небето и още докато бяхме в района около езеро Окото започнаха да се чуват гръмотевици. В бързането си да се приберем изоставихме идеята за минаване покрай Муратово езеро.
Веднъж стъпили на шосето водещо към хижа Бъндерица ни стана по-спокойно и забавихме темпото. Поради факта, че изкачването на връх Тодорка не бе включено в плановете ни за деня храната ни свърши рано. Изкачването и последвалото бързане обратно бе изцедило силите ни и двамата с Теди бяхме много огладняли. Седнахме на къмпинг Бъндерица да се подсилим.
Денят бе прекрасен. И двамата бяхме много доволни от разходката която си спретнахме. Частта с импровизираното изкачване на връх Тодорка ни дойде много зареждащо, а много ни хареса факта, че успяхме да се върнем сухи. Докато разтоваряхме раниците в колата усетихме първите капки на бурята, от която бягахме. Това означаваше, че ако се бяхме забавили дори 10 минути нямаше да успеем.
Още няколко истории
- Връх Вихрен - или от къде започна всичко
- Завръщане в планината - връх Безбог
- Из облаците на Мальовица и Елени връх
- Разходка до Седемте Рилски Езера
- Разходка в Пирин - Бъндеришки езера и връх Тодорка
- Изкачване на Кончето и връх Вихрен '16
- Закриване на сезона с Попово езеро и Кременски езера
- Откриване на сезона с Черни връх '17
Няма коментари:
Публикуване на коментар