Откриването на сезона за нас направихме на Витоша изкачвайки Черни връх. За първи път в групата ни се включи и кучето ни Джеси (Джак Ръсел Териер), която тогава беше на десет месеца. Все още поддържахме връзка с Момчил, с който се запознахме на Мальовица и ден преди да тръгнем му се обадихме. Той веднага се съгласи и с приятелката му се присъединиха към нас. Сборен пункт ни беше хижа Алеко. Бяхме много щастливи, че отново ще правим преход заедно близо година след, като се запознахме.
Поехме по пътеката, която тръгва право нагоре над хижата и улисани в приказки не усетихме кога се терена стана равен. Без никаква умора стигнахме до билото. В този момент думите на Момчил, че изкачването на Черни връх ще бъде, като разходка в парка започнаха да стават реалност. В далечината се виждаше върха, а по трудната част от прехода беше зад гърба ни.
На билото беше ветровито, но слънцето компенсираше с топлината си. Пътят до върха беше много приятен и сравнително равен. Първата почивка направихме след като стигнахме върха. Опънахме софрата направихме няколко снимки и поехме обратно.
Слизането до хижа Алеко беше много приятно и за нула време отново бяхме на чешмата пред хижата. С Теди решихме да хапнем по един таратор, а също и да почерпим Джеси с кюфте. Хапнахме, сложихме печат за успешно изкачен Черни връх в книжките “Покорител на 10-те планински първенци в България” и се настанихме в колата. Джеси беше смазана от прехода и веднага заспа.
Изкачването на Черни връх наистина се оказа като разходка в парка. Чрез него загряхме за предстоящия летен сезон изпълнен с приключения из планините.
Още няколко истории :
Няма коментари:
Публикуване на коментар